петък, 17 юли 2009 г.

Jerry и полицията

Не знам....малко в повечко ли ми идва напоследък, малко повечко ли се впрягам по принцип, но…изпитвам органическа неприязън към отявлени несправедливости, дори и когато са от съвсем минимално значение. В тази връзка не мога да не споделя полицейската си случка...

Уважавам полицията, институциите, държавата, закона - или поне се опитвам. Разбирам гражданската си позиция така - да съдействам с квото мога за да мръднем напред, пък било то и с милиметър.

Случвало ми се е много пъти да давам показания, да съдействам на полицаите при някакви случки, които са ставали около мен. Преди месец стана изнасилване в нашия вход, дойде полицията, звъни по всички врати, търси свидетели да потвърдят (поемни лица ли се наричат, не си спомням) - всичко живо се изпокри, моето семейство дава показания, ходи на другия ден в районното, губи си времето - съседите ни викат "вие не сте у ред"...Както и да е...

Получавам онзи ден една призовка – затъкната във входната ми врата – ни подпис ни печат, нищо…”Явете се …(забележете!) УТРЕ! в 16.30 в един кое си районно да получите еди каква си друга призовка…, ако не дойдете ще бъдете доведен принудително…!!”

Еxcuse me??!

Честно казано, не знам какво пише в закона (НПК ли е , какво е), сигурно НПК позволява на МВР да ме …”доведат принудително” – ама извинявайте, нали НПК не конституира МВР като мой началник-робовладелец, а съответно мен като подчинен/роб? Не е ли малко нахалничко да ми казват от днес за утре какво съм длъжен да правя, още повече и чрез неуважително неподписан/неподпечатан документ при това и с този тон. За сметка на това – липса на всякаква дискретност – закачено на входната ми врата. Ами какво става като го видят съседите ми – какво ще си кажат?! Туй обаче е най-малкия проблем..Какво мога да направя аз – мога да кажа, че не съм го получил, не съм го видял и да им тегля една майна…

Само че аз нали съм един ….съвестен гражданин, веднага грабвам телефона и се обаждам. Човекът много възпитано и спокойно ми обяснява, че трябва да получа една нова призовка от него и той нищо не знае, а само е районния ми полицай и единственото, което вижда е, че става въпрос за свидетелски показания по преписка от ….внимание…99-та година!! Дава ми и телефона на дознателката от съответното районно. Едвам успявам да го убедя, че след като се свържа с дознателката, ходенето ми при него е абсолютно безпредметно, тъй като той неговата част от работата я е свършил – свързал ме е с дознателката. Звъня на дознателката, която твърдо иска аз да отида при тях на следващия ден и леко ми открехва завесата, че става въпрос за свидетелски показания за …..кражба на нечия кола през 99г – нещо, което аз не си спомням (а имам все още добра памет въпреки преклонната си възраст). Разбираме се, че ще се видим на следващата сутрин в 8.30 (аз искам още по-рано, за да избегна задръстването), но те започвали работа в 8.30, но ако съм отишъл по-рано все пак да й звънна на ГСМ-а, чийто номер надлежно ми издиктува.

На следващата сутрин аз съм там в 8.20.
За съжаление, номера на ГСМ-а й не ми се е запаметил в телефона и не мога да й звънна, но то си има приемна и съответни вътрешни телефони. Започвам да се сблъсквам със …системата!

Фронтдеск-а ме посреща с един чичко на видима възраст над 60г, пушещ лула!! (в сградата,обществено място), който не намира за нужно да открехне прозорчето и да ми обърне каквото и да е внимание. Вместо това се разхожда победоносно зад стъклото, приятелски си бъбри с идващите на работа служители и дава вид на абсолютно незаинтересуван от настойчивите ми опити за контакт с него. След като успявам да уловя погледа му с ръкомахане и самопреместване за да го хвана , той ми прави знак в стил …”ти добре ли си, не виждаш ли че почваме в 8.30”, посочвайки последователно табелката, часовника и …слепоочието си с показалец.

Еми..изчаквам – става 8.30.00 и разгеле, прозорчето на Н.В. портиерът на 6-о районно се отваря. „При кого идваш?? Имаш ли уговорена среща” – нещо средно между приятелски бързо скъсена дистанция и обикновена липса на каквото й да е възпитание. Поради спецификата на прекараните последни 10мин., както и поради факта, че в 9.30 трябва да съм в офиса, в 12 на друга среща, а в 13.30 да тръгна за провинцията – приятелски скъсената дистанция тотално не я възприемам и съм леко отблъснат от говоренето на „ТИ”. Връчва ми един телефонен номер вътрешен и ..”…отиваш ей там в ъгъла и ще и звъннеш от онзи телефон там…”. Изпълнявам – звъня, звъня, ама никой не вдига, след 5 мин. пак пробвам , пак никой, след още 5 също. Връщам се при най-важния човек
- „има ли някакъв друг начин да се свържа с тази госпожа, имате ли мобилния и номер…(обяснявам, че тя ми го е дала, но съм го изгубил по трасето), дали не можем да се обадим на някой друг номер – в съседна стая, просто може да е някъде по етажите, да й съобщят по някакъв начин, че съм долу от 20мин – уговорили сме се за възможно най-рано все пак..”.
- „Това е номера й, ще я чакаш, те сега са в оперативка до 9, изрична заповед има на началнка – на оперативки не се внасят мобилни телефони, така че няма и да ти вдигне”.
- Моля? Не може да бъде, как така на оперативка – аз все пак имам уговорка с нея, изрична. Бихте ли проверили все пак „ – продължавам аз с учтивата форма, нищо че чичкото си пуши лулата и си ми говори на ТИ.
- А бе младеж! Не чу ли че ти казах, че е на оперативка, ще я почакаш до 9” и ми треска прозорчето, започвайки нещо да върти телефона. Отваря го след секунда „ето на, казах ти – на оперативка е.”

Това вече не го издържам. Имах най-доброто желание да изпълня гражданския си дълг, но …не стана. Не стана щото некви хора, които са назначени там на работа и получават заплата от моите данъци просто си правят майтап с мен. С хора, които са съзнателни и искат да съдействат. Отношението и комуникацията не я коментираме. Това са някакви лични качества на един човек, който очевидно още си живее в комунистическо време. Попитах „има ли някакъв документ, който да удостовери, че аз съм бил тук, където да се подпиша и вие да ми се подпишете?” – „Няма, аз ще и кажа. Но ти я изчакай.”

Не, няма да я изчакам. Тръгвам си. Аз също си имам мои планове. Не стига дето им ходя на крака, вместо те да дойдат при мен като имат зор. Щели били да ме приберат принудително – ми заповядайте, приберете ме – така тъкмо ще се видим. Иначе кой ще ми плати времето, разходите да отида до другия край на София??

Нямам идея какъв е закона в този пункт, но съществото ми се бунтува срещу подобни несправедливости – някакви принудителни мерки, съществуващи в нормативната уредба, които за мен направо си граничат с погазване на човешки права. Как така МВР ще може да ме задължи да съм еди къде си и еди кога си за нещо, което не е спешно (отпреди 10 години е и очевидно сега му е дошъл реда), и аз трябва да им се явя по служба когато на тях им хрумне. Ами да дойдат да си получат информацията. Няма аз да им ходя на крака и да ги чакам да си изпият кафето и да им мине оперативката. Аз също искам да пия кафе, а отделно имам също толкова сериозна оперативка…

Нямам време да изнамеря този закон и да се запозная с него, но…усещането ми за човешки права е такова – искам МВР да има право да прави много, но все пак не всякакви неща. Във всеки един договор (в случая се касае за един тип „Обществен договор”) страните си имат както права, така и задължения. Искам МВР да си изпълнява тия задължения, а не да ми идват с преписка за открадната кола отпреди…10години!! Та ако преписката за случая с изнасилването в нашия вход дойде след 10г и ме извикат на разпознаване – как точно си го спомням аз този човек, който съм видял??
Не съм съгласен аз да им върша работата на МВР, за сметка на това да им плащам и заплатите на служителите.
И съвсем конкретно(може и да се повтарям) – не мога да се съглася, че аз съм длъжен да ходя и да им давам показания за подобен род неспешни случаи. Ами ще дойдат те при мен – кой ще ми плати времето и разходите за да отида аз при тях?? Те си имат коли, бюджет – като имат зор да дойдат те, аз няма да ходя!! Ако искат, да дойдат да ме приберат принудително! Дори и да е облечено в закон, аз не съм съгласен с този закон!. Д’е.а и ….

3 коментара:

  1. Анонимен29 юли, 2009 13:40

    готино есе.. г-н Стаматов притежава много и разнообразни таланти.

    ОтговорИзтриване
  2. 1во - формата не е есе, 2ро - това, че притежава таланти може и да е факт, но от "есе"-то това далеч не става ясно, 3-то - анонимните писачи не са уелкъм.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен29 юли, 2009 15:37

    позволете да не съм съгласен с това "1во" и онова "2ро"... sorry за анонимността, но съм твърде нищожен за да си поставя името редом с Вашето...

    Разбира се, няма да си позволя наглостта да потретвам с тази си анонимност, желая Ви всичко най-добро

    ОтговорИзтриване

Добавете своя коментар...